Много отдавна бях наченал да пиша, но поради посредственост, съчетана с грандиозен мързел, все не го завършвам. За щастие на такива екземпляри, като ме, съществуват блоговете, да можем сегиз-тогиз да начесваме крастата си.

Исках да излезе нещо, като фантастика в стил "70, пък какво се получава - божа работа.

Веспинос

1

Причината Рихтер да не можеше да се наслади напълно на вечното представление в цирка беше, че в момента го продаваха. При това на неприемлив купувач.

Робският пазар в Грех’нат е второто най-интересно нещо във Веспинос. Тук можете да си купите, откраднете или изпросите същество от всяка позната разумна раса. Ако желаете, може да го оборудвате с въоръжение, сексуални приставки, да го модифицирате генетично. Единствената граница е въображението ви. Впрочем дори не е нужно да купувате или продавате роби, за да си прекарате добре. Можете да се забавлявате в някое от местните заведения, консумирайки субстанции, забранени в останалата част на цивилизованата галактика; да гледате гладиаторски борби, дори и сам да излезете на арената; да участвате в най-разюзданите оргии, които въображението е способно да роди. Мнозина посетители са идвали в Грех’нат като клиенти и са напускали като стока благодарение на залите за залагания, където отвсякъде ви обграждат холограми, шепнещи сластни обещания, заплашващи, увещаващи или дори проповядващи някоя от хилядите религии.

Пазарът е разделен на три сектора. В червения може да купите всякакъв вид бойци и екипировка за тях. От фини инструменти за шаа’йънти, прочути със своята незабележимост, до тежко въоръжение за хогианци. Дали сте планирали тих обир или частна война – вие сте на правилното място.

Зеленият сектор е за робите, с професии далеч от насилието - строителни работници, инженери, химици, лекари.

Лилавият сектор е за тези, които търсят сексуални или интелектуални забавления, а в редки случаи и двете заедно. Ако сластните  форми на робите не ви удовлетворяват, веднага ще бъде извършена корекция по ваш вкус, срещу скромна сума.

В центъра на пазара е разположен циркът. Място, където представленията никога не спират и може да пробвате новозакупената придобивка. На няколко метра от театралната трупа на известните с артистичните си умения лагърци хогианец е повалил противника си и очаква решението на господаря си. Досами гърчеща се в любовен екстаз тройка роб философ обсъжда с евентуалния си господар сложна морална дилема.

Рихтер се беше колебал дали да се продаде чрез автоматичната система, или да избере частно лице и накрая се спря на втория вариант. Сега го отчиташе като голяма грешка, беше надценил алчността на грех’натския търговец. Един специалист по оцеляване в екстремни условия струва маса пари, особено ако има биомеханични модификации. Рихтер имаше и беше дяволски добър в оцеляването. Беше се договорил с грех’натеца да бъде продаден на корпорация „Безсмъртие“, но търговецът предпочете да сключи значително по-безопасна сделка с частен клиент от Морзалет. Рихтер би извил врата на подлеца, но робският имплант щеше да го парализира моментално, а може би и да го осакати.

- Демонстрацията ме впечатли. – думите на морзалетеца излизаха със свистене от дихателната маска. – Все пак цена от 5 000 е прекомерна. За още хиляда мога да купя двойка генно модифицирани гущери, с основен пакет за комуникация от Хог. И защо не можете да ми предоставите информация за обучението и предишните работодатели?

- Ме’хеер, хогхианските гхущери са шудесни преследваши, но не стават за слошни операции, ако блогховолите. Сащото сте първи клиент са днес, ще добавя и един прекхрасен боен костюм. Не е нов, но е правен по поръшка, погхледнете! Има витална система  за 24 шаса и издържа на пряко попадение от лекхо оръжие.

„Добре е да го облечеш тоя костюм, ако се срещнем пак – ядосваше се Рихтер, – че ще ти стоваря бая преки попадения!“ Корпорация „Безсмъртие“ щеше да започне операцията си и без внедрен агент корделиянците нямаше да знаят какво да очакват. „Провал преди започване на мисията, става за епитафия, макар да е малко банално. – промълви глас в главата на роба.“ Рихтер даже не трепна.

- Ме’хеер, расорявате бедния търгховец, но ще поема и расходите по транспорта. – театрално се вайкаше грех’натецът.

- На втори док, ако обичате. И нека облече костюма, иска ми се да пробвам един изстрел от упор, било съвсем безопасно, чувам.

„Робският имплант ще се изключи за минута и половина.“ – прошепна тайнственият глас.

„Чуването на гласове в главата определено си е крачка напред към лудостта, дори да не им отговаряш.“

„Не е и нужно, ще имаме време за отговори по-късно.“ – добави гласът, успявайки да вкара безтелесна ехидност.

„Да бе, нали не на теб ще ти правят тест с изстрел от упор.“ – мислено отговори Рихтер, навличайки костюма.

Търговецът обезвъздуши системите и се отдръпна на безопасно разстояние. Робът напрегна мускули в очакване. Купувачът извади лек бластер и прецизно се прицели в гърдите на Рихтер.

„Сега!“

Молейки се имплантът наистина да е изключен, а не разговорът с тайнствения глас да е бил плод на въображението му, Рихтер се хвърли върху грех’натеца. С удовлетворение чу хрущенето на счупени кости, докато изтръгваше контролното устройство от ръцете му. С още по-голямо удовлетворение установи, че костюмът наистина издържа на изстрел от упор.

„Трябва да знаеш, че има малко усложнение.“

„Не думай!“ – Рихтер се наведе отчаяно под могъщия замах на хогианския гладиатор.

В целия цирк господари безполезно се опитваха да активират имплантите на робите си. Момиче за удоволствие от Блеетганеш душеше  един търговец, а синкавозелените и пипалца потрепваха в екстаз. Шаа’йънт се появи сякаш от нищото и заби енергийно острие в гърба на купувача от Морзалет. С периферното си зрение Рихтер зърна падащия от ръката му бластер, докато търсеше изход от цирка. Гладиаторът от Хог го беше зарязал, за да разфасова двама охранители. Два бързи замаха - и сините им униформи почервеняха.

- Роуук! – изкрещя гладиаторът. – Роуук печели!

Рихтер грабна бластера на злощастния купувач и се затича към един от изходите, давайки хаотични изстрели. Благодарение на подобрените си инстинкти успяваше да избягва опасностите миг преди да стане късно.

„Залегни!“

„Моят ангел хранител.“ Беглецът изчака взривната вълна от термичната бомба. Изходът беше блокиран и той промени посоката към алпинеум с езерце в подножието.

„Остават ти 45 секунди.“

Рихтер отчаяно се оглеждаше за изход от цирка, в който вече прииждаха охранители. Изстрелите на лъчевите им пушки разсичаха въздуха с ядосано свистене. Втора термична бомба се взриви в алпинеума. Когато пищенето в ушите на Рихтер премина от непоносимо в просто ужасно, той видя, че бомбата е разбила по-голямата част от укритието му, унищожавайки отводнителната шахта на езерцето. То вече беше добило размерите на локва, която бързо изчезваше в широката три метра дупка на дъното.

„Чакай ме!“ – чу в главата си Рихтер, докато си разчистваше пътя към дупката,, преодолявайки отломките от взрива, двама от охраната и отново хогиянския гладиатор.

- Роуук иска да се бие с теб! Сега! – след тази титанична за интелекта му тирада, гладиаторът се опита да откъсне главата на Рихтер. Спаси го единствено здравата каска на костюма, но пък към пищенето в ушите от бомбения взрив се добави и резонанс от здрав юмручен удар.

„Добре, че си е изгубил меча! Къде си?!“ – Рихтер се претърколи през дясното си рамо, почти не усети бодването на обезболяващата инжекция от костюма. Синьозеленото момиче за удоволствия профуча покрай него и елегантно се плъзна в дупката.

„Ако си свършил да си играеш с гладиатора, може да ме последваш“

Роуук понечи да стовари крак върху гърдите на Рихтер. Той използва момента, стрелна се под ритника и с всичка сила изрита противника си в глезена. Гладиаторът се стовари на земята със звук, достоен за трета термична бомба. Рихтер взе на един дъх последните метри до дупката.

„Съвсем навреме – помисли си той, – имплантите се активират наново и охраната ще потуши хаоса всеки момент.

Пет метра по-надолу.

- Схващането, че пазарът е разделен на три сектора, е технически погрешно. – каза момичето и пипалцата на главата й се разлюляха. – Ако имаме късмет, ще се скрием в „сивия“ сектор, преди да са се спуснали тук долу.

- Изпитвам известно съмнение, че подземната част на Грех’нат е по-безопасна от... ммм, легалната. – изпухтя Рихтер, докато тичаше след нея.