ІV

Посвещава се на Майн Рид

Напускайки комплекса за гости, Рихтер се озова в познатата кръгла стая с трите врати и дълъг коридор.

- Конят си не изгубих, главата е на раменете ми. Засега. Да видим, има ли път направо? – промърмори на себе си.

Разкошът на „Сив плащ“ по нищо не отстъпваше и на най-помпозните си събратя. Казиното беше с площ един квадратен километър, а високият 50 метра таван имитираше звездно небе. Частни сепарета плавно се рееха из пространството. Дроиди сервитьори се издигаха с реактивна тяга, за да разнасят поръчките, а танцьори извиваха тела върху плаващи из въздуха дискове. В огромната зала се играеха повечето видове познати в галактиката хазартни игри. Подът в средата на помещението беше покрит с армирано стъкло, под което с цялото си величие лежеше стадион с гладиаторска арена в средата. Рихтер обмени разписката си срещу чипове на стойност 6 000 кредита и се отправи да разучи игрите и да открие къде е заложена Тайра.

Лорд ипсимус Лорго, Рицар на Мъглявината, Господар на Цитаделата, Златната ръка, Покорител на Гнешлак, Поетът с меден глас, Мечът на възмездието и любимец на всички дами (а както твърдяха злите езици - и на отбрани господа) залагаше отегчено малки суми на игра на карти. Печелеше постоянно. Загуби само веднъж, защото се отказа по средата на играта от скука.

„Или е страшен късметлия, или е пръснал шпионски дроиди наоколо.“ – помисли си мрачно Рихтер. Повечето залози бяха чипове, но на най-отбраните маси разменяха притежателите си скъпоценности, космически кораби и живи същества. С мизерните си 6 000 Рихтер не можеше дори да влезе в играта, входът на масата на Лорго беше твърдо 10 000. Появи се нов играч, останалите го поздравиха и му направиха място. Имсимус се оживи.

- Генерал Коргрот! Каква чест, може би сега ще поиграем на Галактическа битка?! – мелодичният тембър на Лорго караше околните да се усмихват, дори когато ги обираше до шушка.

- Чудесна идея ипсимус, но нека да я оставим за втората вечер. – избоботи генералът. – обещавам ви залог, който дори за вас ще е трудно да преглътнете. Гарантирам, че всеки играч ще трябва да участва със залози на стойност поне 200 000!

- Умирам от нетърпение! Да не би да смятате да заложите някоя от фрегатите си? Аз не мога да се сдържа и ще ви издам един от залозите си, куртизанка телепат от Блеетганеш.

Генералът се ухили мрачно, а Рихтер простена. Подобна сума му се стори непосилна за набавяне за едно стандартно денонощие. Беше относително лесно да спечели достатъчно, за да се откупи, но се съмняваше Докъли да го пусне току-така.

- Скъпи приятели, приемаме последни залози за надпреварата, начало след една минута! – прозвуча гласа на конферансието. – Към момента с най-висок коефициент е съзтезателят Кол Ран от Ганеш 50, следва го с коефициент 40 Дрхаг’Ло от Андромеда 3!

Рихтер погледна надолу. Под армираното стъкло десет състезатели бяха застинали на стартовата линия, яхнали конете си. На другия край на пистата имаше постамент, а върху него седеше робиня, повече съблечена, отколкото облечена. За да победи, състезателят трябваше да я метне на коня си, да обърне и да се добере до старта. Останалите имаха право да се опитват да му я отнемат с всички средства, след като докоснат постамента.

Прозвуча сигнал и Кол Ран се изстреля напред. Беше облечен с риза, жакет и леки панталони, на кръста му висеше кавалерийска сабя – разрешаваха се само хладни оръжия, по коня му също нямаше броня. Беше жертвал всичко в името на скоростта. Следваше го състезател от Морзалет с лека броня и комплект брадви за хвърляне в амуницията. Трети яздеше Дрхаг’Ло, въоръжен с копие. Останалите състезатели бяха по-тежко бронирани и изоставаха безвъзвратно. Кол Ран наближи момичето и се изправи още повече в стремената, ръката му се уви около кръста ѝ. Запазвайки равновесие ездачът направи завой, намествайки робинята пред себе си. Морзалетецът докосна постамента с лявата си ръка, докато дясната се стрелна за метателна брадва. Оръжието излетя към Кол Ран, той  измъкна сабята си и го отби, без изобщо да се обръща. Публиката ентусиазирано заръкопляска на тази проява на майсторство. Драхг’Ло също беше докоснал постамента и сега се носеше след ганешеца с мрачна решимост. Изостаналите седмина се сбутаха, един от конете се препъна и по пистата заваляха тела. Копитата на ужасените животни биеха напосоки и превръщаха в кървава каша състезателите. Кол Ран прецени, че няма време да ги избегне, дръпна юздите и отлично тренираното му животно прескочи агонизиращите тела. В този момент морзалетецът хвърли брадви с двете си ръце. Сабята отново просвистя, отби едното оръжие, завъртя се в отчаяна дъга срещу второто и го перна леко. Брадвата удари Кол Ран в рамото и бялата му риза се обагри в червено. Част от зрителките заприпадаха театрално, но повечето не си направиха труда да демонстрират подобна куртоазия. Вместо това следяха касапницата с блеснали очи и полуотворени устни. Казиното се огласяше от насърчителни викове и ругатни на десетки различни езици. Състезателят от Морзалет вече приготвяше нов чифт брадви, когато вбесеният Драхг’Ло го връхлетя и копието му го прониза. Технически ездачът от Андромеда 3 можеше да бъде дисквалифициран, но Кол Ран вече наближаваше финала и всичко останало беше без значение. Копитата на коня му удариха линията и казиното се взриви от емоциите на публиката. Победителят прибра наградата си от 5 000 кредита и робинята, група дроиди вече завършваха почистването на пистата.

На старта се нареждаха следващите десет души, а на постамента се качи момиче с абаносова кожа от Зейреб. Драхг’Ло отново щеше да опита късмета си. До него яздеше Тия, небезивестната шампионка от Грех’нат, а останалите състезатели ги следваха плътно. Копиеносецът сграбчи тъмнокожото момиче и го просна напреки на седлото си. Тия докосна постамента миг по-късно и в ръката й просвистя ятаган. Дрхаг’Ло докопа китката ѝ и двамата започнаха да си разменят удари. Останалите ездачи не закъсняха да се включат. Един шаа’йънт се стрелна и хвана робинята за глезените. Конят му обаче се спъна и го изхвърли под връхлитащите копита на останалите. Лявото стъпало на робинята остана да виси неестествено. Докато Дрхаг’Ло се бореше с Тия, ездач от Хог стовари боздугана си и пръсна главата му в кървав фойерверк. Ръката с ятагана, освободена от хватката, продължи по инерция и разсече жестоко робинята през гърба. Тия изрита обезглавеното тяло от седлото под връхлитащите копита на преследвачите, зад нея коне и ездачи се затъркаляха. Тя грабна момичето и то увисна, като счупена кукла в ръцете ѝ. Местната шампионка пресече финала с тялото и я обявиха за победител. В редките случаи, когато робините оцеляваха в подобни гонки, обикновено стигаха финала осакатени. На пръсти се брояха щастливките, грабнати от майстор като Кол Ран.

Рихтер не изчака следващото състезание. Намери един от административните дроиди и след като получи нужната информация, се отправи към регистратурата на участниците.